Баба Кобилка взе менчетата с издоеното мляко. Сложи ги на кобилицата и излезе на улицата. Там вече беше дядо Пчелин, който продаваше бурканчета с мед. Всяка сутрин в осем часа те чакаха своите клиенти – хора от крайния квартал. Баба Кобилка бе чиста жена. Допреди две години дядо Марин доеше кравите и обикаляше с млякото улиците, където го пласираше сред съгражданите си. След смъртта му баба Кобилка трябваше да се справя сама. С пенсията от сто и петдесет лева плюс четиресет лева от тая на съпруга си не смогваше да свърже двата края. Всеки месец седемдесет и пет лева отиваха за лекарства, останалите едва стигаха за най-важните хранителни продукти. Сама си квасеше кисело мляко и си правеше сирене. Парите от продаденото мляко отиваха за внучето. С тях му купи колело, понеже със заплатите си сина и снахата не можеха да си позволят елементарни неща. Живееха в гарсониера недалеч от центъра, която още изплащаха. Нищо не им пречеше в събота и неделя да ѝ помагат в градината,
но… те бяха граждани. Как така ще копаят картофи, ще вържат домати?! Какво ще кажат за тях колегите им?! Срамота! И така баба Кобилка си знаеше – всяка сутрин нарамва кобилицата и на улицата. Боляха я краката, за да обикаля улиците като покойния си съпруг. И без това грижата за животните и градинската работа ѝ се отразяваха зле. Но тя бе борбена жена. Беше научена на труд от малка. Дъщеря ѝ беше… Баба Кобилка нямаше представа с какво точно се прехранва. Участваше в разни протести. Веднъж я даваха по телевизията и баба Кобилка беше много горда от този факт. Само дето от нейните протести пенсията на баба Кобилка не нарастваше. Намери случай и я попита не може ли да каже нещо за пенсиите на следващия митинг.
– Майко, за да стане това, трябва да се сменят управляващите.
А управляващите се смениха толкова пъти – и все едно и също.
– Добре бе, дъще! Вие кажете за пенсиите, пък може и сегашните да помислят за старите хора. А и за младите. Снахата е останала без работа. Няма предприятия, няма производство, няма нищо.
– Ще видя какво мога да направя. Но не съм аз тази, която
взема решенията. Над мен има хора.
После баба Кобилка видя във вестник, който ѝ показа съседка, че дъщеря ѝ получавала пари за инициирането на протести. Наричали ги „Протестна мрежа“. Днес, сядайки до дядо Пчелин, си мислеше точно за това. И ѝ стана болно. В квартала идваха всякакви политици и обещаваха какво ли не, но нищо не
се случваше. Собствената ѝ дъщеря живееше като протестър, на който не му пукаше за безработицата, за ниските заплати и пенсии.
Докато наливаше мляко на клиент, изля почти половин литър на земята, понеже беше разсеяна. Изцапа обувките му и той се ядоса.
На другата сутрин баба Кобилка и дядо Пчелин бяха посетени от полицаи. Съставиха им актове за петстотин лева. Мъжът, на чиито обувки паднаха няколко капки от бялата течност, се оказа личният шофьор на депутат. Същият добави вода в млякото, преди да го предаде на шефа си. Резултатът не закъсня.
След три дни внучето дойде, а баба Кобилка нямаше какво да му даде. Беше на седем години и искаше сладолед, шоколад от скъпите, манджа с продукти, които не бяха по джоба на старицата. Почувства се ненужна, безполезна, унизена. Затова ли се бе трудила цял живот и продължаваше – да няма пет лева за внучето?! Нещо я стегна в гърлото. Вечерта изпрати детето мълчалива.
На следващия ден баба Кобилка не излезе въобще от дома си. Не отвори и на потърсилата я съседка. След още един на вратата ѝ се появи некролог…

03.09.2017

 

Можете да поръчате всяка от двете книги на имейл plamenpv2004@yahoo.com или чрез съобщение тук или във фейсбук страницата. Цената на „Голямата работа“ е 11.00 лв., а на „Престъпни мисли“ – 9.00 лв.