В Русе – моя роден град
може да умра от глад.
Май да взема да замина
в София или в чужбина.

Българин съм се родил – съдба
и българин ще си умра.
Затуй в чужбина аз не мога.
Там далече съм от Бога.

Моят Бог – текстил с три цвята
преизпълва ми душата.
Бяло, зелено, червено
като икона са за мене.

Но стои открит въпросът
как да не живеем боси,
да не носим дрехи овехтели,
да се наречем успели.

Силата ми е в перото,
но не станах с туй имотен.
На народа дай му чалга,
политически лъжи не малко.

Хляб и зрелище той иска
с вино́ и бира да се плиска.
Писатели, художници, артисти
не фигурират във кръчмарски листи.

Не съм обратен – педераст
в телевизионно студио да кисна час.
Канят там да коментират
меки китки, нас дискриминират.

Изготвил съм проект, сценарий пратил
за реализацията му пари ми искат, гати.
Накрая телевизията ще печели,
но как се правят тия на умрели…

Общо взето тъй стоят нещата
все още се надявам на обрат.
Затуй и на конкурс ще съм във сряда
читатели и публика да радвам.

ПС: Нищо против хомосексуалните, но твърдо против парадирането със сексуалната ориентация и коментарите на травестити по телевизията по въпроси, невлизащи в тяхната компетенция. Просто медиите държат да ни „просветят“ каква „ценност“ са и ни ги показват за щяло и нещяло.

16.04.2017