Петьо и Галя чакаха Искрен, ядейки слънчогледови семки. Съседката от третия етаж ги гледаше накриво. Често след децата оставаха люспи на земята. Беше приятен юнски ден, подухваше лек вятър, а черешата пред входа примамливо подканяше минаващите близо до нея. Но Петьо и Галя ѝ се бяха наситили. Искрен живееше в „Е“ вход. След малко осанката на светлокестенявия малчуган изплува на хоризонта. Но не беше сам. След него вървеше кафяво-черно куче, достигащо на височина някъде до коленете му.
– Беше пред входа и тръгна след мен – обясни с пристигането си.
– Как ли се казва! – зачуди се Галя. – Нека му измислим име!
– Какво предлагаш? – попита Петьо.
– Дядо ми имаше куче на село. Викахме му Богдан. Нека го наречем така!
– Добре. А сега да му намерим храна – и Петьо стана.
– Къде тръгна? – едновременно изстреляха Галя и Искрен.
– За храна. Нали ви казах.
На триста метра от тях имаше ресторант. Когато стигнаха, сервитьорката отсервираше пълна табла с чинии.
– Може ли да Ви помолим да ни изсипете остатъците тук – Петьо държеше кесия, извадена от джоба му.
Девойката се подвоуми за миг. После взе кесията и изсипа остатъците от четири чинии в нея. Имаше и кокали.
– Много благодарим – рече Галя от името на всички.
На път за връщане децата съзряха отдалече среден на ръст мъж в тъмни дрехи да стои пред входа. След малко бабата от третия етаж му хвърли чанта от терасата. Мъжът я взе, погледна набързо в нея, отправи някаква реплика към съседката и замина. Имаше нещо странно у него. А и никога не бяха виждали баба Невяна да дава каквото и да било на когото и да било. Тримата приятели тръгнаха след непознатия, внимавайки да не ги забележи. Криеха се зад входни стъпала, стени на блокове. Кучето Богдан ги следваше, без да издава звук. Сякаш бе наясно със секретността на мисията. След броени минути загадъчният мъж се качи в лека кола.
– Ами сега?! – възкликна Галя.
Близо до тях, опрял лакът на прозореца, таксиметров шофьор четеше вестник.
– Карай след червения Форд – нареди на шофьора Петьо, щом тримата се качиха отзад. Богдан остана скрит под краката им.
– Пари имате ли?
Искрен извади пет лева и му ги показа. Имаше още толкова. С тях трябваше да купи лекарство за дядо си. Не след дълго червеният Форд спря пред жилищен блок. Искрен отвори вратата и бързо излязоха.
– Ей, а парите! – викна водачът.
Децата хукнаха, а Богдан – след тях. Скриха се зад паркиран микробус. Човекът с чантата на баба Невяна влезе в един от входовете.
– Опасно е да влезем. Ако ни залови? – обади се Галя.
– Ти стой тук! Това не е работа за жени. Ние ще се оправим – отвърна ѝ Петьо. – Снимай колата му! – добави.
– Вече го направих още като се качваше. Снимах и него. Ние, жените, мислим бързо.
Петьо я погледна, но не каза нищо. Шмугнаха се с Искрен във входа. Асансьорът се движеше. Спря на петия етаж. Качиха се и те в него. И двамата си мислеха в кой ли от трите апартамента на етажа е влязъл съмнителният мъж. Не бяха забелязали
Богдан, когато се стрелна след преследвания и вече ги чакаше на етажа. Стоеше пред една от вратите.
– Дотук добре. А сега? – Искрен погледна към Петьо.
– Стой на стъпалата между този и горния етаж! Така ще можеш да следиш, без да бъдеш забелязан. Аз ще дойда след малко. Дай ми петте лева!
Наблюдателният хлапак бе забелязал магазин за алкохол и пакетирани стоки. Знаеше, че на подобно място ще намери и пиратки. В началото продавачът му каза да се разкара, че не продава такива артикули.
– Така ли! Да извикам ли братовчед си, на когото сте продали? И да звънна на ченгетата да им обясните защо сте му ги продали!
Накрая Петьо излезе с три пиратки, за които не плати и стотинка. Продавачът просто искаше да се отърве от него. А запалка Петьо си взе сам незабелязано, докато му вадеха пиратките. Върна се на етажа. Направи знак на Искрен и се разбраха. Искрен бягаше по-бързо, което определи ролите.
След малко на вратата се позвъни. Непознатият, когото преследваха, отвори. Искрен хвърли набързо пиратка в жилището и тръгна да бяга надолу по стълбите.
– Ей, хлапе! Сега ще ти счупя главата! Щом няма кой да те
научи на възпитание – говореше, гонейки Искрен.
Петьо това и чакаше, спотайвайки се на стъпалата между етажите. Влезе в апартамента и в една от стаите откри до вратата чантата на баба Невяна. Отвори я и видя парите. После бързо се върна в прикритието си. След малко ограбилият неособено милата баба се появи, ругаейки. Очевидно Искрен му се бе изплъзнал. Но затова пък той нямаше да се изплъзне. Десет-петнайсет минути по-късно пристигнаха полицаи. Изкараха го с белезници. Петьо дойде при тях и им каза коя е колата му.
– Ти ли се обади? – попита го висок полицай.
– Да.
– Вече знаехме от баба Невяна, че мъж се е представил за полицай и ѝ е поискал пари, с които да помогне за намирането на сина ѝ. Той е планинар и изглежда в момента е на място, където няма обхват. Затова старицата се е уплашила и повярвала. Докато пътувахме насам, друг екип отиде при нея и научихме историята в колата. Браво на теб! Ти си смело момче. Но как разбра, че в чантата има пари?
– Следях го и зад един блок той я отвори и провери съдържанието ѝ – излъга Петьо.
– И после го проследи дотук?
– Да. Но не сам.
– Друг път не прави така! Много е опасно. И за теб, и за другите. И те ли са деца?
– Важното е, че е заловен – отговори Петьо.
Пред блока го чакаха Искрен и Галя. Точно преди входната врата крадецът щял да спипа Искрен. Тогава Богдан го захапал за крака, а Галя отворила вратата отвън. Кучето отнесло лек ритник от мъжа, понеже, за късмет, едва го стигнал с крака си.

Книгата „С бели и закачки, но винаги юначни“ можете да поръчате чрез съобщение до фейсбук страницата или на имейл plamenpv2004@yahoo.com.