Голямата работа

Хвана вратата на заведението, ругаейки:

– Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет лева чисто всеки месец ви давам. Някога да съм прескочил месец да не съм ви платил? От вас искам само да бачкате и изпълнявате каквото ви се нареди. Другия път като кажа да се почисти, щом няма препарат, ще го излижете с език! С триста и петдесет лева заплата не ми казвайте, че не са ви останали пари един препарат да купите!
Качи се в новото си черно БМВ. Погледна клошаря и нарочно увеличи скоростта, минавайки през локва. Мръсните капки обляха бедния човек до гърдите. Той измърмори нещо, ръкомахайки към Голямата работа. Последният се ухили злобно.
Беше на трийсет и шест. Държеше казиното от девет месеца. За това време смени два пъти служителите. Високата безработица принуждаваше жителите на града да се хващат на всякаква работа за минимално възнаграждение. Голямата работа гледаше на себе си като на спонсор. Без него тия хора нямаше да имат прехрана. Наистина плащаше всеки месец заплатите и то на ръка. Унижението, на което подлагаше служителите си, докато траеше церемонията, беше неописуемо. Ако си позволяха да покажат, че не сияят от щастие, започваше тирада: „Какво, малко ли ти се виждат? Знаеш ли колко чакат за тая работа бе, мойто момче/момиче? Аз реших да ти дам шанс, да имаш някой лев, да заведеш гаджето на кино. А той/тя, моля ти се, неблагодарен/неблагодарна… Сега, за да ми покажеш, че ме цениш, ще отидеш да ми купиш цигари от моите“. С техни пари.

… Пропуска се част от разказа.

През не особено студената февруарска вечер, около час-два след изнасилването, черното БМВ спря пред жилищна сграда в квартал „Дружба“. Блоковете тук бяха панелни, но се намираха и по-нови ниски кооперации. Панелните приличаха на грохнали старци, едва стоящи на краката си. Терасите им сякаш всеки момент щяха да се откъснат, а стените бяха като бойно поле – с множество дупки от падналия цимент и напукани на места. Дори по-новите кооперации имаха спешна нужда от саниране, така както застаряваща жена има нужда от грим.

… Пропуска се част от разказа.

На улиците като прострени гащи висяха транспаранти на партиите и кандидатите за местните избори. И тия гащи не се сменяха от години. Дори не се и перяха. Хората се отвращаваха само при мисълта да ги погледнат. С изключение на блюдолизците. Всеки ден се лепяха плакати върху плакати. При предните местни избори неблагоразумен младеж си беше позволил да постави постер на друга партия на по-малко от десет метра от един от магазините на Голямата работа. Камерите бяха заснели извършителя на тая наглост. Естествено, Голямата работа сам се разправи с нещастното момче – счупи му ребро и го посини цялото.
Днес в същия този супермаркет се състоя нов екшън. Беше пуснал банани с четиресет процента намаление в обектите от веригата си. Освен това имаше томбола. Клиентите трябваше да попълнят имена, адрес, ЕГН и телефон, за да спечелят телевизор или хладилник. С така получените данни осигуряваше нужните на партията гласове за изборите.
Случи се следобед. Бананите свършиха около час и половина по-рано. Струпа се огромна тълпа в очакване на новата доставка. Когато докараха кашоните, всички вкупом се втурнаха към тях. Бяха все едно стадо бизони, които не са пили вода часове наред. Не липсваха удари с лакти, блъскания, дърпания. Седемдесет процента от хората в страната си купуваха банани само на промоция. Слаба около седемдесетгодишна жена също тръгна с останалите. Дръпна друг клиент, а той я блъсна. После и госпожа с къносана в червено коса я избута с ръце, за да стигне преди нея до бананите. Възрастната дама залитна и падна на земята, при което си удари главата в пода. Извикаха линейка.
Местните медии нямаше да пишат за случая, но днес имаше фейсбук, туитър, ютуб. Случилото се бе лоша реклама за веригата магазини на Голямата работа. На охранителните камери се виждаха двама младежи, снимащи инцидента.
Набит мъж с широки като на боксьор ноздри настигна Мишо сто-двеста метра след супермаркета и му взе телефона. Хвърли го на асфалта, стъпка го и нанесе побой на ученика. Железните юмруци му разбиха носа и травмираха бъбреците.
– Ще снимаш, а! – рече мутрата.
Мишо пристигна в клиниката на баща си. Той тъкмо влизаше при пациент, а пред вратата стоеше едър мускулест тип. Седемнайсетгодишното момче се разтрепери. Не беше побойник и от родителите си също не беше получавал дори шамар последните десет години. Минути по-късно лекарят излезе от стаята заедно с лекуващия се. Обсъждаха нещо, докато пациентът не показа признаци на болка и направи знак на доктора да продължи разговора с горилата.
След като мутрата си замина, Мишо отиде при баща си.
– Какво се е случило с теб? – попита родителят. Кръвта от носа бе спряла, но беше подут.
– Хубави приятели имаш. Защо не попиташ тях?!
– Какви ги говориш?
– Че баща ми си има приятели гангстери.
– Слушай, разбирам, че си ядосан заради побоя, който са ти нанесли. Какво се случи?
Мишо надигна якето и блузата си.
– От твоите приятели – показа следите от ударите в бъбреците.
Разказа на баща си цялата история.
– Още ли ще го лекуваш тоя, дето праща мутри да пребиват хората?
Не последва отговор.
– Отивам в полицията да подам сигнал. Дойдох да ми направиш преглед и да уредиш медицинското, но… Явно съм сбъркал лекаря.
– Слушай сине, полицията няма да помогне.
– И какво – да ме пребиват и да си трая?! Нямам ли права?
– В някои случаи нямаме. Ако подадеш сигнал, той ще те ликвидира.

П.П.: На снимката е художничката на корицата Боряна Балчева.

Можете да поръчате всяка от двете книги на имейл plamenpv2004@yahoo.com или чрез съобщение тук или във фейсбук страницата. Цената на „Голямата работа“ е 11.00 лв., а на „Престъпни мисли“ – 9.00 лв.